. „Позвъни и се вози“ - транспорт за връзкари
„Позвъни и се вози“ - транспорт за връзкари

„Позвъни и се вози“ - транспорт за връзкари

Представете си, че сте инвалид (не дай, Боже! Но никой не е застрахован от това). И не стига, че мизерията ви души, ами и достъпът ви до много институции и обществени сгради се оказва невъзможен. Сега си представете, че ви се налага често и да пътувате. Бедна ви е фантазията, нали? Вече сме писали доколко градският транспорт покрива нуждите на такива хора, а такситата са твърде скъпи дори и за семейства в доста по-цветущо финансово състояние.

Още преди 14 години (на 1 април 1998 г.) Община Бургас усвои едни пари по програма ФАР на Комисията на Европейската общност и направи служба „Транспортно обслужване на трудноподвижни лица“. След това инициативата се разгърна до цяло звено в личния състав на общинска фирма „Бургасбус“ ЕООД. Отделът разполага с оборудван диспечерски пункт на автогара „Запад“. В първите години автомобилите, предназначени да обслужват лицата с увреждания в морската община, са два, а към днешната дата – седем (от 7- до 10-местни).

Всичките са оборудвани с хидравлични бордове за улеснение на инвалидните колички.„При услугата „Позвъни и се вози!“ всеки правоимащ гражданин, след направена заявка по телефона, се превозва от един до друг адрес на цялата територия на общината, като заплаща 1,10 лв. Заявки се приемат на тел. 831 431 от 8:00 до 16:30 часа и на тел. 810 944 след 16:30 часа и в почивните дни“, се казваше в съобщение при откриване на новото звено преди 14 г. На същия принцип клиентите трябваше да могат да правят своите заявки за цялото денонощие и за всички дни от седмицата.

Пак по това правило тази услуга е предназначена за хора с увреждания на двигателно-опорния апарат, незрящи, с глухота, включително и тези с временна нетрудоспособност (например със счупен крак) и бъдещи майки в напреднала бременност. Специализираният транспорт трябваше да извършва и ежедневния превоз на деца с увреждания до Дневен център „Св. Николай Чудотворец“, Дневен център „Св. Иван Рилски“ и ЦОП – ул. „Дрин“. И май всичко хубаво се изчерпва дотук – до хубавите приказки за нещо благородно, което струва на бургазлии 270 000 лева годишна издръжка.

Как стоят нещата в действителност? Наши читатели ни сигнализираха, че е много трудно да се вредиш за този вид превоз. Разказаха ни множество случаи, в които някоя от специализираните коли минава празна покрай спирка, на която стои жена в напреднала бременност или младо момче със счупен крак например, и шофьорът ги подминава „като бърз влак малка гара“. А уж въпросните автомобили трябваше да са предназначени за тях!

За да разберем как точно работи „безотказният“ механизъм, опитахме да получим отговор от Община Бургас. Оказа се, че на нас, като журналисти, ни отне цели два дни да разберем сложната система, която прехвърля отговорността от институцията на фирмата, от фирмата – на разни подотдели. Общинарите прехвърлиха топката на ръководството на автогара „Запад“, защото там се намира диспечерът, а оттам пък ни насочиха отново към шефа на фирмата-превозвач. Той, естествено, нямаше време за нас. Все пак успяхме да се доберем за коментар до Любомир Атанасов, заместник-управител на „Бургасбус“. Той много вещо и мило се опита да ни замаже очите.

„Възможно е да има случаи, в които да не можем да обслужим всички желаещи. Това обаче се получава предимно с хора, които много държат на определен час и ден и няма как да съобразим всички предварителни заявки с новата. Предоставяме услугата все ден на 18 деца от дом „Св. Николай Чудотворец“ и няколко други постоянни човека (!?). А шофьорите не взимат хора от спирките, защото не са длъжни. Ние не сме таксиметрова компания“, обяснява своята гледна точка Атанасов. С годините, според него, услугата доста се е развила, защото. от две, колите станали седем. Нищо, че две са в ремонт, а за едната не се знае дали отново ще може да излезе на пътя.

Според Атанасов условията в Бургас са най-добрите в страната, защото от тази услуга се възползват месечно от 1700 до 2200 човека, които „носят допълнителен приход от 700 до 1000 лв.“ за общината. В интерес на истината фирмата води добра отчетност на дейността си. Изпълнява до голяма (но не в пълна) степен предварителния проект. За тях, като изпълнител, работата е свършена (макар и наполовина) и си прибират напълно законно и правомерно паричките.

Явно тогава проблемът идва от Община Бургас. И по-скоро от това, че тя не желае да подобри и развие една такава добра практика и да я направи достъпна за повече хора. В действителност някой е усвоил едни европейски пари, за да се създаде това звено и след това този някой е прехвърлил отговорността изцяло на превозвача. И понеже от цялата работа ГЕРБ няма никаква, ама никаква изгода, системата вече 14 години драпа на едно място. С тази разлика, че навремето хората са вярвали, че наистина става нещо добро, а днес имат собствен горчив опит от тази „услуга“.

И то какъв опит! Оказва се, че лошото отношение на шофьорите към и без това мачканите и от съдбата, и от държавата хора в неравностойно положение, е успяло да откаже от тази „промоция за инвалиди“ немалко от тях. Пример за това е една майка на дете с тежката диагноза детска церебрална парализа от бургаския комплекс „Славейков“. Тя ни разказа, че се е отказала да използва социалната промоция, след като един от шофьорите й вдига луд и унизителен скандал. Причината за това е 5-минутно закъснение, след като асансьорът в блока не работел и жената трябвало да смъква на ръце 14-годишния си син до долу.

Случката се развива в 7 часа сутринта и скандалът се отразил толкова зле на момчето, че семейството решило никога повече да не се възползва от явно неадекватното обслужване. Други родители на деца в подобно положение пък казват, че до тази преференция не може да се докопа редовият инвалид. „Трябват сериозни познанства или роднински връзки с хора от властта.

Защото колите си обслужват определен кръг от хора и институции, а за другите все няма свободен час в близките дни. Случвало ми се е дори да не уточня за кой ден става въпрос, просто бързат да ме разкарат“, споделя липсата на гъвкавост и човещина в системата пък друга разочарована жена. Дадоха ни за пример обаче организацията и реда на същата тази иначе хуманна идея, на територията на община Пловдив. В която, макар и да работят едва 4 микробуса, всичко е добре систематизирано и всеки е готов да се отзове при нужда.

„Тридесет минути след като подадеш сигнал, ти дават разписанието на колите и се избира вежливо и учтиво най-удобният вариант и за двете страни. Да не говорим за това как шофьорите умеят да общуват с благ тон с хората в неравностойно положение и как това те кара наистина да се чувстваш човек с права. На всичко отгоре в Пловдив това е абсолютно безплатно“, потресени са от разликите живеещите в „града за пример“.

Дали Община Бургас ще си вземе бележка и ще се допита до пренебрегнати и дори отвратени хора. Дали кметът и управителят на „Бургасбус“ ще продължат да се бият в гърдите, какво хубаво нещо за свършили за гражданите (а всъщност всички знаем, че не е така) и ще се правят на луди, че за злоупотреби не знаят, предстои да разберем.

📎📎📎📎📎📎📎📎📎📎