Джейн Остин - пленница на фаталната любов
Джейн Остин, писателката, която описва с дълбока ирония тоталната зависимост на жените от социално и финансово изгодния брак, преживява фатална любов и умира неомъжена.
За живота й се знае твърде малко. Приживе малцина предполагат, че тя е автор на романи, тъй като те са отпечатани анонимно. Довереница на Джейн през целия й живот е единствената й сестра Касандра (имат и шестима братя). Двете си пишат безброй писма, около 3000, но Касандра изгаря огромната част от страх, че биха хвърлили превратна светлина върху личността на Джейн. Днес биографите на писателката посочват, че за живота на авторката на шедьовъра "Гордост и предразсъдъци" има данни, които “са прочути най-вече със своята малобройност”.
Известно е все пак, че когато е на 20 г., Джейн преживява съдбовна любов, която променя цялото й същество. Тогава тя се запознава с племенника на съседите Томас Лефрой, току-що дипломиран студент по право, който смята да започне адвокатска кариера в Лондон. Той е привлекателен, интелигентен и образован, но беден. Зависи изцяло от богатия си чичо, за да завърши образованието си и да се наложи в професията.
В продължение на два месеца младите се срещат непрекъснато в Стивънтън, където Джейн живее с многобройното си семейство. "Почти ме е страх да ти разкажа как аз и ирландският ми приятел се държахме. Представи си възможно най-шокиращия начин, по който танцувахме", пише тя на Касандра.
Роднините на Лефрой обаче се намесват и прекратяват връзката. Защото Джейн е от дребната аристокрация и няма солидна зестра. Бракът между двамата е невъзможен. Томас се връща няколко пъти в графство Хемпшир, но така и не успява да се види с любимата си.
По-късно през живота си писателката получава едно-единствено предложение за брак. Тогава Остин е на 27 г. Заедно със сестра си отива на гости на дългогодишни приятели, които живеят в Бейсингсток. Техният брат Харис Биг-Уайтър също е там. Той не се колебае да поиска ръката на Джейн и тя приема. Макар да е завършил в Оксфорд, Харис е лишен от очарование. Говори малко, заеква и е твърде агресивен в разговорите.
Човек, напълно лишен от такт. Младата жена обаче го познава от дете, освен това бракът би осигурил охолен живот както на нея, така и на семейството й. Харис е наследник на големи имения. Той би могъл да даде на родителите й спокойни старини, на Касандра - собствен дом, на братята й - помощ в кариерата.
Знае се обаче, че след като преспива, Джейн се отмята от даденото обещание и отказва да се омъжи за Харис. Нито писмо, нито ред от дневник подсказват какво я е накарало да размисли. През 1814 г., само три години преди смъртта й, едно писмо на писателката до нейна племенница разкрива какви са били вижданията й за брака.
"Трябва да приемеш предложението за брак само ако бъдещият ти съпруг ти харесва истински. Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов", пише тя.
Джейн Остин е родена на 16 декември 1775 г. в Стивънтън, графство Хемпшир. Като деца двете с Касандра са изпратени в пансион. Там ги обучават на френски, правопис, бродерия, музика, танци и театър. И двете момичета обаче се разболяват от тиф и едва оцеляват.
Когато Джейн е на 11 г., тя напуска пансиона, тъй като родителите й повече не могат да плащат обучението й. Впоследствие се образова чрез четене и благодарение на съветите на баща си Уилям Джордж Остин и на братята си Джеймс и Хенри. Момичетата тършували из домашната библиотека, която съдържала повече от 500 тома.
Джейн започва да пише още на 12 г. поеми, кратки истории и пиески за забавление на семейството. Когато става на 18 г., се насочва към по-дълги и сложни произведения. Между 1793 и 1795 г. завършва краткия епистоларен роман "Лейди Сюзан", смятан за най-амбициозния в ранната й младост. Малко по-късно пише "Елинор и Мариан", който през 1811 г. излиза основно преработен под заглавие "Разум и чувства".
Най-известната си творба "Гордост и предразсъдъци" Джейн завършва още 20-годишна. Произведението, което мнозина българи познават по-скоро от многобройните му екранизации, излиза във вторник под номер 3 от "Златната колекция" на "24 часа". Както винаги Джейн чете ръкописа на глас у дома и това става любимото развлечение на фамилията. Тогава баща й предприема стъпки за публикуването на творбата, като пише на известния лондонски издател Томас Кадел. Той обаче отказва. Възможно е Джейн изобщо да не е знаела за бащината намеса. Така или иначе през следващата година тя основно преработва и този роман. В средата на 1798 г. започва трети роман. Това е бъдещият "Абатство Нортънгър", пародия на готическите романи. През 1803 г. издателят Бенджамин Кросби откупва правата върху него за 10 лири, обещава, че ще го публикува бързо, и го забравя. Едва през 1816 г. Джейн си възвръща правата върху текста.
През януари 1805 г. бащата умира и следващите няколко месеца са единственото време в живота на Джейн, когато тя престава да пише. През 1814 и 1815 г. завършва още две произведения, които намират широк отклик у тогавашната публика - "Мансфийлд парк" и "Ема". Оказва се, че самият крал Джордж Пети се възхищава от книгите й и пази всяка от тях във всеки свой замък. През ноември 1815 г. Остин е поканена в Лондон от кралския библиотекар, който я съветва да посвети "Ема" на регента. Авторката никак не харесва въпросната личност, но няма как да откаже. По-късно обаче създава сатирата "План на един роман според съвети от различен произход", построена като "идеалния роман" според указанията на библиотекаря.
В началото на 1816 г. здравето на Остин значително се влошава. В началото тя не обръща внимание и продължава да работи. Болестта ту я поваля на легло, ту състоянието й се подобрява. Умира в средата на следващата година, още ненавършила 41 г. Погребват я в катедралата на Уинчестър.